Както много градове на нашия стар полуостров и Плевен има хилядолетна история. От първите заселници, използвали за жилище голямата пещера в "Кайлъка" са останали следи от една примитивна култура - каменни оръдия и глинени съдове. Край пещерата имало обилна вода, а околните гори били богати с дивеч. През летните дни тези първи заселници на града живели на високата поляна срещу пещерата. На тази поляна, оградена от три страни със стръмни и мъчно достъпни скали, траките създават по - късно своята крепост "Сторгозия". Когато римските легиони се насочват към древната земя на Мизия, "Сторгозия" става римска укрепена крайпътна станция на важния римски път от "Улпия Ескус" (древен град край днешното село Гиген на Дунава) за "Тримонциум" (Пловдив). Този важен път минавал през Плевен, Ловеч, Троян и през Троянския проход слизал в Тракия. Край крепостта се заселват по всяка вероятност, ветераните от гарнизона на крепостта и жители от околните селища. Така "Сторгозия" се превръща във важен и цветущ град. През IV и V век, когато в пределите на Римската империя нахлуват варварските племена, стените на "Сторгозия" многократно се сблъскват със вълните на вражите нашествия. През V век хуните превземат крепостта и я разрушават. Тя е възстановена от император Юстиниян, който изгражда наново крепостите в Мизия, за да спре славянското проникване на Балканския полуостров. Последните разкопки сочат, че през VIII век "Сторгозия" е вече славянска крепост и вероятно тогава получава славянското име "Плевен". За пръв път то се среща в писмен документ от 1266 г. През време на Втората Българска държава Плевен също е значителен стопански център. Намерените монети от Михаил Шишман и Иван Александър и заселването на значителна група евреи в Плевен говорят за оживен стопански живот във града.
Не се знае точно кога турците превземат Плевен. Те разрушават крепостта до основи и изграждат нов град на два километра северно от старата крепост. Турските управници на града построяват своя владетелски замък около големия карстов извор, наречен "Сарайски извор". От него сега е запазена източната стена. Турското население се заселва покрай замъка. Българите се заселват по- късно и то на известно разстояние от турския град. Българската част на Плевен била там, където сега се намират "Драматичният театър" и "Земеделската банка". Българите наричали своята махала "Вароша". Към края на XVII век, когато спира вътрешната турска колонизация, притокът на българи от околните села в града се засилва. Новите жители се занимават със занаятчийство и търговия и постепенно изместват турците от този род стопанска дейност. Във края на XVII и началото на XVIII век в Плевен има вече десет занаятчийски сдружения (еснафи), в които участват предимно българи. На мястото между "Вароша" и турската част на града била изградена търговска чаршия. Така българите постепенно заемат централната част на града. Според Софроний Врачански, в началото на XIX век Плевен се простира от чешмата "Балаклия" до църквата "Света Параскева", която е вън от защитния окоп на града. След прекратяването на борбите с непокорния видински паша Осман Пазвантоглу, арена на които борби е Плевен, и след Руско - турската война от 1806 - 1812 г. в Турската империя настъпва относителен мир. Това благоприятства за стопанското развитие на града. Плевенчани установяват търговски връзки с Румъния и Австро - Унгария. Основават се първите търговски сдружения за износ на добитък и на зърнени храни. В навечерието на Освобождението в Плевен има няколко акционерни дружества, основана е първата банка, създадени са първите индустриални предприятия. Броят на българите, живущи в Плевен вече надминава броя на турците. Демографският облик на града се променя. На мястото на старите дървени къщи, описани от Софроний Врачански изникват тухлени, някои от които са на два етажа. През управлението на Мидхат Паша градът е свързан чрез шосе с Русе, София и Ловеч. Открита е и болница.
©2020 Plamen Kolev. All rights reserved.
